Ralitsa’s Blog

She’s the flower, the wind and spring )

Много ми допадна нещо, което един познат ми изпрати за Цветница, и то по-скоро ми допадна текстът, който провидях ))

Ралицата – кралицата на сините.
Стройна, но не може без подпори.
Обича влагата, не се бои от големи студове.
Семената на ралицата не могат да съхранят свойствата на майчиното растение.
Може да ви зарадва с цвят повторно, ако вземете мерки предварително

ПП Само за студа можем да поспорим, хихи

Сергей Калмов е един от най-нашумелите участници във втория сезон на „Ясновидци“, не само защото е единственият разкрит преди старта на шоуто, но и защото преди години е участвал в експеримент на КГБ именно заради екстрасенските си способности.  Това е човек с много приятно чувство за хумор и положително излъчване. Разговорът ми с него беше изключително интересен. Ето какво разказа Сергей за КГБ, опитите, които са правили, за живота си след 1989 г. и за участието си в риалити шоуто:

Искам да напиша книга,

да разкажа на хората какво стои зад експеримента, за тези излъчвания, за предаванията (при нас се казва „сапунени сериали“), при които получаваш въздействие, после отиваш на изборите и гласуваш за Зайцев някакъв, без да се замисляш защо го правиш.

Хората са манипулирани,

познавам тези методи и виждам, че ги използват, използват ги много широко, на всички нива. И в България също, с по-малък размах ли, как да го кажа. Русия е по-централизирана и сега почти няма опозиция. В България все пак има опозиция, има опозиционни канали, има вестници, които пишат неприятни неща за управляващата партия и т.н. А Русия – аз я наричам

„една държава две системи“ –

има олигарси, милиардери, супербогаташ и за тях е капитализъм, но за всички останали е социализъм. Но те изпуснаха и младото поколение – много се надявах на младите хора, които са родени извън комунистическата система, но те са под влиянието на лъжепатриотизма – например да се биеш за Русия, но в Чечня се бием не за Русия, а за нефт, а тя принадлежи на конкретни хора, има хазяи на всичко.

Когато говорим за политическото влияние на цялата нация,

използват много, много по-сложни неща. Има и странични ефекти като безсъние главоболие, лош апетит, алкохолизъм. Въздейства се на нещо, което не познаваме на 100%.

След излъчване на сеанс на Кашпировски в СССР имаше много големи усложнения. Говорил съм с акад. Рожнов – по това време той беше главният хипнолог на СССР. Той казваше, че трябва да го спрем, но нямаме сили, защото инициативата да се използва Кашпировски идва от най-високо ниво.

Разказвам вече всичко, опитвам се да преодолея страха си

Мисля, че колкото повече хора знаят, толкова повече съм в безопасност. Докато пазиш всичко в тайна – няма човек, няма проблем. Но не мисля, че наистина има физическа заплаха, макар че имам страх.

Бих искал да допринеса с мойта капка информация – моите лични преживявания, това, което знам и отговарям за всяка своя дума“.

Сергей се включва се в „Екип 64″ през 1978 г.:

Екипът вече работеше на пълна мощност, не знам кога е започнал експериментът. Напуснах през 1989 г. Освен това, което казах – за въздействието на психиката на човек, имаше и други направления. Аз съм участвал в медицински експеримент – да помагаш на хората, да лекуваш със своята дарба.

Имаше опити да се създаде устройство,

което усилва това нещо, за което нищо не знаем, без положителен резултат. Освен лекуванията, предсказания на бъдещето на държавата, на някаква група, на някаква предполагаема операция. Понякога не може да разграничиш – участваш ли в експеримента, тест ли ти предлагат или решаваш бойната задача.

При нас беше много важен практическия резултат

Беше важно, че ти си там със способностите на човек – нито ангели, нито демони. Ако ти вярваш в Господ, добре твоя работа. Но ако не можеш да дадеш на групата, ще бъдеш преместен.

Не, това не носеше характер на манастир, на казарма или нещо подобно. Аз имах нормален живот, работил съм като инженер и от време на време, по няколко пъти в годината, ме викаха в „командировка“, ние го наричахме просто „сбор“. И тогава, да – живееш като в някакъв лагер, живееш заедно при много строг режим с наблюдение, видеонаблюдение, аудиозаписи на всичко, което кажеш, на всичко дори, което мислиш (смее се).

Странно беше, че никой от нас не беше задължен да казва на началството кой какво казва – нямаше доносници. Предполагам просто, че нямаше нужда, всичко беше под контрол. После идва нещо като уволнително – отиваш в някакъв, град, село. Разхождахме се с униформи, имам такива снимки, макар че никога не съм виждал оръжие.

Обикновено едни-два пъти годишно заминавам за родината си, да видя родителите си, приятели и всеки път получавам обаждане от един и същ много познат за мен глас, който е много вежлив, много коректен. Говорим за живота, за децата, това-онова и после сякаш между другото той ми казва:

„Разбираш ли, не трябва да говориш много пред медиите“

Никой не знаеше нищо за това. Стана известно, когато дойдох да живея в България и започнах да говоря горе-долу свободно и когато сякаш изчезна КГБ, цялата организация и хората… тези лаборатории предполагам, че действат и досега. Не са ме търсили повече за участие в експерименти. Може би защото има нови хора, може би защото съм прекалено секретен…

Контактувал съм само с един капитан Комов от КГБ, който се грижеше за безопасността ми – ако някой иска да се свърже с мен – учени, началници, контактуваха с него. Той умря обаче.

Не е сложно за КГБ да намери човек

Работих доста открито като частен екстрасенс по време на перестройката, беше отслабнала хватката на държавата. Трябва да живееш от нещо, лекувах.

Тук мисля да започна да лекувам. Опитвах се да се занимава с бизнес, но и за бизнес трябва да притежаваш дарба, изгубих много пари (смее се). Изглежда лесно, но не. По-добре да използваш това, в което си професионалист. (…) Вече ме търсят хората. Не знам как, нямам реклама, но в България не е сложно да намериш човек“.

Цялото интервю ( и видео) вж. тук

Какво ли е да си безкрайност… Звучи ми толкова леко, ефирно и самотно. Но от онази красивата самота, спокойната. Самотата на мъдреца. Искам да съм безкрайност. Като река, която диша бързо, диша дълбоко и търси да се влее в своето море, за да бъде чрез него още по-дълбока, още по-дива и озаптена едновременно.

Не си помня началото, за края не знам, вероятно за него ще остане смътен спомен, който други животи съвсем ще заличат. Тогава може би ще бъда безкрайност – без начало и без край. Или поне без паметта за тях. А паметта е всичко, животът. Както разказването – за Шехерезада.

Напоследък си мисля и за свободата. Тази, която ми се иска да имам. И която ме прави ужасен егоист и се страхувам, но това не намалява желанието ми да я притежавам. Какъв оксиморон – да притежаваш свободата. Две изключващи се понятия.

Някак ми е празно… Дали сте усещали някога тялото си като кухина, която не можеш да запълниш? Нещо се е случило. Пробойна в защитната стена. Няма страшно – вдига се нова, за да пази нищото, което е останало, ха!

Мисля си още колко сме измислени – крепим се на измислени светове, вярваме в още по-измислени богове, които сме набедили, че са ни измислили. Става объркано и късно. И още нещо вече се случва, макар твърде неясно. Възможно е, когато се събудя някой ден, да разбера. По-възможно е обаче никога да не ми стане ясно ЗАЩО?

Хм, като малка имах една книжка за Защотко – една питанка във формата на рисувано човече, или по-скоро обратното, обикаляше света и питаше – защо едни хора са бели, а други черни, а защо някои хора носят храната на главата си… Или поне това си спомням от картинките, думите са изчезнали.

Пак опрях до паметта…