А ти четеш ли блогове?

Малък тест на възможността да пускам анкети И тест за това колко души се навъртат насам и евентуално биха отговорили. Когато смених дрешката на този блог и добавих опцията Follow в дясната колона, с изненада установих, че 513 души следват този блог. Това ме накара да си дам сметка, че трябва да съм по-отговорна към съдържанието и честота, с която го поднасям Простичко казано – смятам да посветя по-голяма част от времето си на писането… тук

И между другото, ти, който четеш сега тези редове, имаш ли блог? Сподели с мен, пусни един коментар (за морална подкрепа)

Maybe the smell of my hair. That’s all

Много искам да я споделя с вас! Открих я днес – толкова ме докосна, че ще ми трябва време, за да се обясня в думи. Тя е истинска. Безкрайна. Тиха и вълшебна. Поет… Звучи прекрасно и на руски, и на английски. Започва да пише след раждането на първото си дете (има надежда и за мен )

АВТОПОРТРЕТ В ПРОФИЛЬ

Я -
та,
которая
просыпается
слева
от
тебя.

***

I am
the one
who wakes up
on your
left.

И още:

The voice. The handwriting. The gait.
Maybe the smell of my hair.
That’s all. Go ahead,
resurrect me.

Или:

A poem is a voice-mail:
the poet has stepped out, most likely
will not be back. Please leave a message
after you hear a gunshot.

Ако не ви е достатъчно, търсете я, намерете я…

Недовършено

Не обичам, когато
споменаваш баща ми
Него го няма. Няма го
и нека така да остане
Остави му духа
Остави виното -
Той беше мой баща
аз му нося името
и аз ще разливам,
ще преливам над гроба му!
Ти не напивай хляба
и не разсипвай виното…

(З)наем

Ние се срещнахме
двамата с теб
там – по пътя за Бабадаг
не за друго -
там сме родени
на пътя
ти – по-голям,
пътувал доста
аз – най-вече в главата си,
но знаем как миришат лайната на кравите,
как се чистят лайна
и царевица сме брали,
били са напукани дланите
но по пътя сме срещали автори,
гении някакви
и със себе си сме се срещали
ето, казвам го -
без теб пътят към Бабадаг
нямаше да е същият…

Романтиката ни убиха. На Витошка

Убиха ни романтиката -
спряха ни трамваите по Витошка.
А жената – казва се Къдрина, но с къдрици не е била
(освен когато се е къдрила – видях!) -
продава цветя, за да гледа децата.
Тя е баба,
майка им е много болна, всъщност е лека жена,
но Къдрина работи – продава цветя,
всеки уикенд гледа децата,
понякога прави и снимки
Щрак! -
много сте сладки, момче -
и после разказва за двамата млади
там на скаличките,
до дома на културата се целуваха
толкова сладко – и Щрак!
Разказва Къдрина,
а едно цвете на масата
довечера за първи път ще спи у дома

ПП 6 октомври завърши някак накъдрен…

Нещо перверзно

Продължавам с намереното от 2007-а… Изпитах неистова нужда да се ровя в някога написаното, изплашена, че днес може би вече не мога

***
Не е нужно да разбираш
Така и така е илюзия
Пий едно преди тръгване
Или остани наникъде тръгнал
Заради оловото в краката
ще пътуваш дълбокомислено
В перверзиите на  ума си

***
Когато нищо не виждаш
през чистото до пръсване стъкло
тогава сигурно си нощ
в която си изгубил себе си

И знаеш ли колко е просто
това усещане
и колко сложна душата му
***
Ако успея да се изговоря до 12.00
После ще съм само танц
който
не е за двама
не е за трима
Никакви такива перверзии
в танца в
който Аз
е перверзия
на Себе си

Нещо любовно

От 2007-а са. Бих пипнала тук-там, но реших да ги оставя така… както е било

***

От моето до твоето тяло

Връзката е
отлетялото глухарче

***

Очите ако ме загубят

Устните да ме намерят

след вкусния обяд, преди салфетката

***

Небето което удари земята

попи ме

Светът онемя прежаднял

***

Облаци настъпвам по асфалта

Слънцето залязва

Нищо не е същото

***

От безименния до земята –

Толкова дълъг е пътят на капката

Измих ли чиниите, нахраних ли котките

А теб

Плагиатството и поезията

Плагиатството и поезията – разговор с поетесите Екатерина Йосифова, Соня Момчилова и Иванка Могилска в „Отпечатъци“ по bTV.

Соня Момчилова: Мен лично ми спаси живота това, че пописвах някак
Иванка Могилска: Пишещите хора, които аз познавам, четат. (…) Копи – пейст е диагноза на днешното време
Екатерина Йосифова: Всеки си въобразява, че щом знае български, може да пише на български

Признание

Харесвам замечтаните жени
онези шарените и небрежните
сантименталните жени
влюбените, безметежните
разпилените жени
разпръснати по вятъра
красивите жени
и не-красивите понякога
Харесвам талантливите жени
дето мият чинии и свалят грим преди лягане
и онези с тъжните очи
дето те напиват преди всяко ядене

Не питай как ми понася толкоз харесване
очите ми дълги са, косите - за разресване…

Вдъхновено от една случайна жена и документирано в една маршрутка. Толкоз.

Кабо Верде етюд

Из плажовете на Кабо Верде, сн.: Ал. Александров

***
Фин пясък
черен
Без залези
Без изгреви
Кабо Верде, Сезария
пура и ром
В чашата ми лед
лед!  ако обичате
и много лайм

***

Като мидена
принцеса
в роклена черупка
Свежа
като момичешки гърди
разпъпила
в ръцете ти
Тя е друга
и разпиляна
всеки миг
в очите ти
Тя е
Вечността

***

Земята, която
не ражда изгреви
няма залези
В чашата -
Лед

***

Една мастика,
две
и бира
После бури
Минават векове
между
погълнатото
премълчаното и
изпонапо -
връщано -
написаното
Всъщност исках да ти кажа колко съм добре!

ПП Малък Кабо Верде етюд. Незавършен… някак нецялостен, може би защото аз не съм била…