Богът на Невъзможната любов

Тя иска невъзможната любов –
онази, като огнен змей в пустинята.
Апокалиптичната любов,
да подчинява Бога на робинята.

Тя вярва в първата любов –
истинската и неповторимата.
Жестоката любов –
със кръв да му изписва името,

да го тъгува, да го мрази,
да го изпива, после да го връща,
да го отритва, да го пази –
отчаяно да го прегръща.

Тя иска невъзможната любов
и силите са на привършване.
А Богът трудно става роб
на думи плахи и прекършени.

Друга съм била

Сякаш друга съм била тогава –
някак чиста, някак истинска.
Друга съм сега – поостаряла,
и живея в друга приказка.

Тъгувам по червените обувки.
И брадата синя е на господаря.
Смъквам кожата си без преструвки,
следвам пътя, който ме изгаря.

Уча се да бъда търпелива –
Лунният мечок ми е учител,
но какво ли семе в тази нива
ще покълне. Все се питам

по-добра ли съм сега или по-лоша.
И кога ще бъда най-добра…
Ще си позволя ли някога разкоша
да не умувам. Просто да творя!

Тихо поднебесие

image

Когато лястовиците престанат да кръжат
във онзи час на тихо поднебесие
И слънцето притихнало се къпе
в избухнало от залеза небе
Тогава съм безоблачно усмихната
Невинна въпреки вината си,
че съм дошла. Като дете…

И пак тогава птиците заспиват във гнездата си
Нощта пристига черна, без небе
и мога да ти поверя душата си
без страх, че ще я отречеш

Във този час на безпределие,
във който съм отдадена на теб,
не питай истина ли е, не е ли –
Имай ме! За миг, за ден, за век…