Събуждане

Не знам дали можете да ме разберете. Не съм и сигурна, че искам… 

Топла утрин. Слънчева. Свежест нахлува през широко отворения френски прозорец на банята. Прозирни и бели завесите сластно поклащат извивки под ленивите пръсти на вятъра.

Вана – ниска и широка. Бяла. Точно срещу прозореца. Голото тяло на дългокраката жена се е разположило в чашката й.  Ваната не е пълна с вода. Препълнена е с въздишки.

Жената полива безкрайните си крака с подвижния душ, притворила очи, вдъхваща дълбоко сутрешния хлад. Настръхнала е. От удоволствие.

Достига я аромат на прясно изпечено кафе и топли, направо врящи кроасани. Изправя прекрасното си тяло. Ваната остава тежка, тъжна и празна. Тихите плочки на пода засияват от възторг под мокрите й стъпки.

Слънце. Тя отмята завесата като кичур коса – нежно, и застава в рамката на прозореца.

Утринта ахва. Ах! Притихва. Шшш…И пожелава този миг само за себе си.

Жената се усмихва, сякаш казва: „Добро утро, свят! Ние с теб си принадлежим!“. И после потъва в мекотата на хавлията.

Утринта се влюби. И всеки път – от този миг нататък – отваряше очи заради онази усмивка с настръхналите капки по тялото. Търсеше я. Изискваше я. Вярваше й!

Да. Утринта беше намерила смисъл в собственото си събуждане…

Реклами

2 thoughts on “Събуждане

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s