Като всеки изкушен от писането, от години в главата ми едно заглавие си чака времето – „Мъжете на моя живот”. Не, не ме разбирайте погрешно – тези мъже не са ми били любовници, биха могли, може би не всички… това е друга тема. Иде реч за мъжете, които са били муза – това, ако питате мен, е равносилно, дори надскача, статута на любовник.
С годините обаче заглавието взе да придобива все по-женски привкус, докато един ден – или нощ – не помня, просто се трансформира до „Жените в моя живот”. И пак не иде реч за прелъстяване. Всъщност – прелъстяване е, но чрез думи. Жените, които пишат. Това е обаче прекалено широко определение, твърде безкрайно. Конкретизирам: Говоря за жените, които пишат така, сякаш разказват мен… доста смело, но изкушените и прелъстените ще ме разберат.
Искам да ви предложа три от „моите” жени в писането (за протокола: хлътвала съм до безсловесие в мъже писатели, но те попадат в друга категория с вкус на ром, горчиви бадеми, прашни улици и твърде много блясък в очите. За тях – някой друг път). (…)
Нещо от детството: Любов и копнежи. Жена – Блага Димитрова
Книжлето беше от една поредица („Български писател”, ако не ме лъже паметта) – не много дебело, мръсно оранжево (може би не по рождение, но аз го помня точно такова – мръсно оранжево) с чернобяла снимка на Блага – млада, с дълга коса и бретон…Обичах го (я).
Бях изтъркала страниците от прелистване (правех се, че уча; а книжлето с поезия – всеки път избрано според настроението – стоеше под разлистения учебник). Любим начин да се пренеса в моя свят на нещастна любов (задължително!), на чест и женско безразсъдство… Бях винаги в ролята на изоставената (някак по-драматично се случваше всичко в душата ми и му се отдавах с невъобразим мазохизъм, сега си давам сметка). Тогава още бях далеч от първата целувка, но когато тя дойде, беше просто… мокра – страхотен начин да те приземят в реалността.
Студентските години: Модерато кантабиле, любовникът и вино. Бяло – Маргьорит Дюрас
Романтиката и копнежите отстъпиха на любовното желание „да водиш мъжете за носа”, без да подозират. Искрено. По детски. Плаках накрая на „Любовникът”. Истински. Бях на онзи кораб в Сайгон, с мъжката филцова шапка и нелепи лачени обувки на висок ток, за да стигна до Париж със сбръчкани длани и ръка на телефонната слушалка:
„Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт“.
Предполагам, че при повечето от вас студентските години се свързват с много алкохол… Наистина много. Изживявахме се като творчески и неразбрани личности. Свободни. Докато четях Дюрас – „Модерато кантабиле”, „Любовникът”, нейни разкази и текстове, обилно поливах с вино. Студено и бяло. (…)
Една омъжена жена се влюби в… Желание и боси крака по натрошения съд на любовта – Вера Павлова
Вече омъжена, улегнала (да бе!), с мисли, зовящи топуркащи крачета и звънтящ немирен детски смях, преди да съм се превърнала в разстреляна от ежедневието домакиня (знам ли!), животът ме събра с нея. Всъщност не животът, а Негово Величество Интернетът. Вече съм ви говорила за Вера – безкрайно естествена, чиста в дързостта на признанията си – цялата вселена в капка стих…
Тя започва да пише бременна с първото си дете. Оттогава не спира. Живее чрез думите, диша чрез словото. Придаде смисъл на моето желание за писане, възроди го. За което съм й безкрайно благодарна. Ако имате нужда да я четете още, защото словото й е мъдро – последвайте този линк или този (интервютата са на английски).
И за финал
Този текст се получи много личен. Вероятно, за много от вас, безпричинно дълъг. Но е почувстван. И пожелан да бъде споделен…
PS Текстът е със съкращения. Ще откриете целия на LadyZone.bg >>
Ralitsa's Blog 