The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2014 annual report for this blog.
Here’s an excerpt:
A San Francisco cable car holds 60 people. This blog was viewed about 1,100 times in 2014. If it were a cable car, it would take about 18 trips to carry that many people.
🙂
The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2013 annual report for this blog.
Here’s an excerpt:
A San Francisco cable car holds 60 people. This blog was viewed about 2,600 times in 2013. If it were a cable car, it would take about 43 trips to carry that many people.
Тя иска невъзможната любов –
онази, като огнен змей в пустинята.
Апокалиптичната любов,
да подчинява Бога на робинята.
Тя вярва в първата любов –
истинската и неповторимата.
Жестоката любов –
със кръв да му изписва името,
да го тъгува, да го мрази,
да го изпива, после да го връща,
да го отритва, да го пази –
отчаяно да го прегръща.
Тя иска невъзможната любов
и силите са на привършване.
А Богът трудно става роб
на думи плахи и прекършени.
Сякаш друга съм била тогава –
някак чиста, някак истинска.
Друга съм сега – поостаряла,
и живея в друга приказка.
Тъгувам по червените обувки.
И брадата синя е на господаря.
Смъквам кожата си без преструвки,
следвам пътя, който ме изгаря.
Уча се да бъда търпелива –
Лунният мечок ми е учител,
но какво ли семе в тази нива
ще покълне. Все се питам
по-добра ли съм сега или по-лоша.
И кога ще бъда най-добра…
Ще си позволя ли някога разкоша
да не умувам. Просто да творя!
Чета за тъгата. По миглите ми –
капките от вчерашния дъжд
Листата на лимона ми завиждат
Когато лястовиците престанат да кръжат
във онзи час на тихо поднебесие
И слънцето притихнало се къпе
в избухнало от залеза небе
Тогава съм безоблачно усмихната
Невинна въпреки вината си,
че съм дошла. Като дете…
И пак тогава птиците заспиват във гнездата си
Нощта пристига черна, без небе
и мога да ти поверя душата си
без страх, че ще я отречеш
Във този час на безпределие,
във който съм отдадена на теб,
не питай истина ли е, не е ли –
Имай ме! За миг, за ден, за век…
Тихо…
и нежно.
Още по-тихо.
Вали.
От любов
П.П. Благодаря за вдъхновението, моя малка мис Съншайн 🙂
Като сок от грейпфрут си
по пръстите
по брадичката и там
където кожата е наранена
вкусът те предизвиква
до изтръпване на зъбите
до изпръхване на устните
Като сок от грейпфрут си –
горчив и вкусен
Като любов
Имам най-малко 2012 причини да изпратя тази година. Не, не са всички лоши, но да – повечето оставят горчив вкус в устата. Наскоро си говорихме с приятелка (така май е най-удачно да я нарека, макар че е надскачаща понятието) и тя призна нещо много истинско – каза, че е научила много през годината, но иска да го запази за себе си. И има своите основания. Не й казах колко много съм си позволила да взема от нея. Но парадоксът е, че е и взетото от нея е сред моите причини да искам тази година да приключи…
През последните дни от всички страни изскачат малки на-пръв-поглед-незначителни случки. И сънища. Неспкойни сънища. (Сънувах те, приятелко.) И думи. Но думите се наяве и Бога ми – болят. Дори когато са с усмивка или от любов. А може би най-вече тогава. И така –
Равносметката
Достатъчно пораснала съм, за да ме потърсят за съвет.
Въобще не съм пораснала, щом ми хрумва, че мога да напътствам чужда съдба.
Достатъчно рационална съм, за да взема правилното решение.
Ужасно глупава съм, щом си мисля, че има „правилно решение”.
Достатъчно кураж съм събрала, за да мога с увереност да защитя Егото си.
Ужасно страхлива съм, щом се крия зад Егото. То не може да е оправдание! Само опора.
Достатъчно дълго съм била дъщеря, за да очакват вече да съм майка.
Оставам дъщеря и се уча на търпение. И може би един ден ще бъда майка.
Достатъчно дълго са ме набеждавали в наивност, щом си позволих да не бъда наивна.
И наивно го споделям с непознати в очакване да бъда разбрана (виждам критични усмивки).
Достатъчно дълго се крепих на илюзията, че имам. Смятах, че съм събрала достатъчно, докато не го дадох и разбрах, че нямам нищо. Малко е страшно. Малко.
Сега настройвам компаса на други честоти. Нищо, че посоките са четири. Честотите са вселенски.
И между другото станах на 33. И си направих списък. Точките засега са 11. Краен срок на изпълнение – 34-тия ми рожден ден: да намеря време за писане; да се науча да карам колело (щом се качих на сноуборд!); да започна да реализирам (не да стигам просто до „колко ще е добре, ако…”) и т.н.
Простички неща. С тях до следващата равносметка. Тогава ще проверя работи ли това със списъците, с написаното и назад невзетото. Пожелайте ми успех. Аз ви пожелавам любов и самоуважение! Защото е важно да обичате себе си! Всички го повтарят. Малцина го умеят.
Бог с вас!
Ralitsa's Blog 